Шпионинът

По материали от: www.argumenti.net

45 години от екзекуцията на Иван-Асен Георгиев

Борислав Гърдев*

На 31 декември 1963 г. Върховният съд на НРБ произнася присъда по образуваното от Главна прокуратура дело № 1076. На основание член 77, алинея първа и във връзка с членове 98 и 35 от Наказателния закон на НРБ подсъдимият Иван - Асен Георгиев е осъден на смърт чрез разстрел за шпионаж.

Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване. Изпълнена е 4 дни по - късно в Софийския централен затвор.

Иван - Асен Георгиев е забележителна и странна личност в недалечното ни обществено - политическо минало. Ражда се на 27 март 1907 г. в семейство на интелектуалци. Баща му е адвокат от Стара Загора и е съвсем естествено и Иван - Асен да наследи неговата професия. Завършва право в Париж. Винаги се носи елегантно, спретнато и чисто и се отличава от заобикалящата го маса негови другари. Въпреки това Иван - Асен Георгиев става комунист. Нещо повече, веднага след преврата на 9 септември 1944 г. е главен секретар на МВР, замествайки и подпомагайки в дейността му суровия министър Антон Югов.

В министерството е около две години, след което е в българското посолство в Париж, а от 1956 до 1961 г. е вече съветник в Постоянното представителство на България в ООН, Ню Йорк, откъдето е отзован през декември с. г. Завърнал се в София, става председател на Международния институт по космическо право със седалище Женева.

Заподозрян в шпионаж в полза на САЩ, той е арестуван в московския хотел "Метропол" на 8 септември 1963 г. от полк. Иван Охридски, сценаристът на легендарната кримка "Игрек 17″(1972) на Вили Цанков, след което е върнат в София и съден по бързата процедура. За делата му на "невидимя фронт" 5 години по-късно излиза приличен шпионски боевик на Димитър Петров по сценарий на другия известен ДС полковник Константин Кюлюмов "Опасен полет". Филмът е оценен подобаващо и достойно от критиката и има очакван зрителски интерес.

Иван - Асен Георгиев е нетипичен комунист. Фин и деликатен интелектуалец, той попада в най - жестокото време на революционно насилие и насилствена смяна на системата в най-страховитото министерство, слугувайки на най - големия сатрап в първото т. н. отечественофронтовско правителство - Антон Югов.

Опитвал се е да помага на преследваните от новата власт. Той например предупреждава Весела Алексиева, вдовицата на известния карикатурист и издател на популярния хумористичен вестник "Щурец", да се самоизсели доброволно от София, за да очаква в бъдеще вероятното си завръщане в столицата, одобрявайки настаняването й в Панчарево, намира й пропуск за свободно придвижване до София и дори купува лекарства за сина и Александър - бъдещият виден съветник на експремиера Филип Димитров и мастита фигура в корпорацията „РАНД" - Алекс Алексиев.

Нещо повече, след ходатайство пред Антон Югов й осигурява 350 000 лева за щетите по заетия вече от съветския посланик Сергей Лавришчив апратамент, в който след това живее класикът на изобразителното ни изкуство Стоян Венев. Весела Алексиева се двоуми, но не взема парите, а тъй като през това време Иван - Асен Георгиев заминава за Париж, нея вече няма кой да я пусне в силовото министерство дори за разговор.

Георгиев е подозиран от своите още от началото на 50 - те на миналия век. През март 1950 г. в Париж се получава телеграма от София, че той и посланик Владигеров се викат на разговор в българската столица, а през октомври 1950 г. Иван - Асен Георгиев е официално отзован от Париж. След като е присъствал на процеса срещу Трайчо Костов, обесен на 17 декември 1949 г., Георгиев предусеща какво го очаква и иска среща с всесилния диктатор Вълко Червенков. Държи се дръзко с комунистическия лидер и дори два пъти му заявява, че ако е виновен, е готов да бъде наказан.

Спасил кожата, особено след разпита при партийния секретар на външното министерство Греков и шефа на отдел "Кадри" Иван Спасов, разследващи го за шпионаж и държавна измяна, Иван - Асен Георгиев е назначен в централата на ООН на 2 ноември 1956 г. И въпреки че в него остава усещането, че е подозиран и е без вина виновен, решава да извърши прелома и да мине "на другата страна".

Той се поставя в услуга на ЦРУ и предава сведения на шпионската централа до 1958 г., когато според неговите признания скъсва контактите с янките. Американците го ползват като дребен полицейски доносник, а той си въобразява, че помага на света да се освободи от лудия съветски диктатор Хрушчов. Смятал е, че благодарение на безценните си съвети в битието му на агент Жорж Дювал ще създаде международен философски институт, в който да играе водеща роля.

И все пак, не всички сведения, които дава на американците, се таксуват като рутинно доносничество. Негови правилни оценки използва самият шеф на ЦРУ Алън Дълес, което му се и припомня от самия Георгиев - Дювал през юли 1959 г., когато в писмо до него дръзко посочва : "Разговорите, които съм имал с Вашите хора, са от висше качество и доказателство за качеството и верността на моите мисли е например фактът, че в речта си, която държахте на един банкет в Калифорния, Вие повторихте една оценка, дадена от мен на Вашите хора, а именно, че след изваждането на Маленков, Каганович и Молотов от Политбюро на ЦК на КПСС и след ролята, която Жуков игра, в Съветския съюз може да възникне опасност от бонапартизъм... (Всъщност именно това обвинение използва самият Хрушчов, за да свали Жуков от поста военен министър и го пенсионира на 26 октомври 1957г. - б. авт.) При това положение Вашите хора искат от мен сведения за лица, искат от мен шифъра".

Шифрованите съобшения за и от Иван - Асен Георгиев се предават от американците по следната схема - действителните съобщения се предшестват от откъс от Пети концерт за пиано от Бетовен, а маскировъчните - от откъс от незавършената симфония на Шуберт. Радиопредаванията са осъществяват в първия и третия петък от месеца, в 9.30 часа българско време.След като получава шифъра, разбира и на какви вълни ще получава съобщенията, но понеже Георгиев не помни добре заради годините си, "записах ги на самата шифрова карнетка, което е най-голямата глупост, която може да се направи..."

Любопитно е, че нашият шпионин не успява да приеме всички емисии на американското разузнаване, тъй като радиоприемникът му не работи добре. Иван - Асен Георгиев установява връзка с резидента на ЦРУ Джордж Андерсън - небезизвестният Сирил Блек в Париж през октомври 1956 г. в апартамента на влиятелния бизнесмен Анджело Куюмджийски, а от установяването си в Ню Йорк - т. е. от 3 ноември 1956 г. е в постоянна връзка с Блек - Андерсън.

На процеса се установява, че ако и да е женен щастливо за съпругата си Блага, която не го е подозирала в шпионска дейност, той е поддържал впечатляващи връзки със свои любовници, към които е бил необичайно щедър, ползвайки кредита на ЦРУ. Изключение е богатата 70-годишна французойка Люсиен Буврен. За любовницата му Тонка Карабашева в Париж е осигурена издръжка от 100 000 франка месечно под формата на фиктивна стипендия, а конкурентката й Роза Аронова получава не само по 500 долара месечно в Тел Авив, но й е купен и апартамент, след което на името й е открита сметка в женевската "Юнион де Банк Сюиз", като нейният влог към края на 1960 г. е вече 23438 долара, от които 15 000 са превърнати в акции. Когато Иван - Асен Георгиев пожелаел да види метресите си, американски агенти със специален самолет - само за тях - излитали до Париж или Милано, за да ги доведат в Ню Йорк, Лейк Плесид или Хуайт - Сълфър Спрингс.

Самият Георгиев към момента на арестуването си в швейцарска банка има само 4000 долара влог, докато разноските по него от щатските тайни служби се изчисляват на 200 000 долара. Личи си, че именно съкровени идейни подбуди "от яд и злоба, за да си отмъстя", са го принудили да сътрудничи на американските власти. А че в ЦРУ са го ценели, се разбира и от неговото признание, че през март 1963 г. в Париж американският разузнавач Джордж Андерсън "ми предаде шифър, карнетка за дешифриране и таблица за превръщане, които понастоящем се намират в квартирата ми, мисля в библиотеката, обвити в марля." Което пък навежда на мисълта, че и самият Иван - Асен Георгиев не е бил дребен информатор.

Него го цитира Дълес, съветът му ползва омразният Хрушчов, а от дешифрираните му съобщения става ясно, че е бил отлично информиран и е знаел какво да предложи на партньорите си отвъд океана - за разрива между комунистическите партии през юни 1960 г. в Букурещ, за опасните намерения на СССР да изгради в Куба ракетно - ядрени площадки - още преди да избухне караибската криза през юни 1962 г. - или за разрива между Хрушчов и Мао през автуст 1963 г.

Логично е тайните служби на НРБ и СССР да го проследят и заловят. А и самото му отвличане от Москва на 8 септември 1963 г. от Иван Охридски е реализирано като първокачествен холивудски трилър.

На 26 септември 1963 г. е призован в съда. Делото се гледа в зала „Тържествена" на Върховния съд. Председател на съдийския състав е Ангел Велев, а обвинението е поддържано от самия главен прокурор Иван Вачков. Кинохрониката е също в залата. С камерата си Димо Коларов улавя угнетяващи мигове, в които Георгиев е разстроен и разплакан.

Нареченият от българските разузнавачи "Двуличник"прави пълни самопризнания. Настоява за най-тежкото наказание, тъй като "действително съм извършил най - тежкото престъпление, което може да извърши един човек и което във всички времена и във всички страни се наказва с най - тежкото наказание."

Разбира и още нещо, което е същността на драмата му, принудила го да замине доброволно за московския капан - "Никога не можах да се освободя от идеите си на комунист и се самоотрових."

Съобщава и имената на агентите, с които е поддържал връзка - Андерсън, Бонар, Джексън, Сейлънс. Но не признава, че в последния момент предупреждава "Ленгли", че ще бъде заловен.

Въпреки това до последните си дни в съда - на 27 декември 1963 г. - Иван - Асен Георгиев твърди - какво съдбовно противоречие! - че е работил за народа си , защото "Аз не можех да мисля с един мозък, зает от американското разузнаване. Но аз мислех, че принасям полза, а не вреда на нашия народ." Това го казва един амбициозен и недооценен шпионин със самочувствие, който се е смятал достоен да стане дори генерален секретар на ООН!

Не на такова мнение е главният прокурор на републиката Иван Вачков, заявил в пледоарията си на 30 декември , че дейността на Георгиев е"сатанинско престъпление и морално падение". В последните си дни Иван - Асен Георгиев често сменя емоционалния си регистър - на съпругата си казва, "Събирай всички материали, те ще ти потрябват!" - като сигнал за някакво ново начало между тях, а след произнасяне на вердикта на 31 декември 1963 г. в 12 часа с последни усилия на волята крещи на властите :"Убийци, лъжци!"...

Присъдата е изпълнена на 4 януари 1964 г.

Горчивата пикантна подробност е, че по време на екзекуцията в присъствието на Иван Вачков стрелците се издънват и не ликвидират веднага Георгиев, недоубитият шпионин моли да го довършат по-бързо, главният прокурор се паникьосва, та се налага градският съдия Стефанов, присъстващ от любопитство на разстрела, да го доубие по собствена инициатива.

А произнесената присъда дамгосва съдбоносно Иван - Асен Георгиев.

* Борислав Гърдев е роден през 1962 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Преподава история и теория на киното във Великотърновския университет; заема административни длъжности в областта на културата във В. Търново, а от 1997 г. е журналист на свободна практика. В многобройни публикации изследва проблемите на културата, литературата, филмовото изкуство и историята. Сътрудничи в различни радиостанции, участва в колектива, написал "Съвременна българска енциклопедия", изд. "Елпис" (1993-1995). Трудът "Д-р Петър Гудев - политик и държавник" е първото монографично изследване в България, посветено на този общественик и на сложната и противоречива съдба на либералната теория и практика у нас в края на XIX и началото на XX век.

Статията е публикувана преди 9 години, 6 месеца на 26 април 2009 г, и е видяна 4054 пъти

Мнения за Шпионинът Споделете
вашето мнение!