Стамен Григоров - ученият познал младостта

По материали от: www.deltanews.bg

По днешните български земи киселото мляко е познато още от времето на траките. Херодот свидетелства, че това е била една от основните им храни, тъй като те отглеждали неизброими стада овце. До наши дни е достигнал и късен писмен извор, в който се посочват лечебните свойства на киселото мляко. От него става известно, че един цариградски арменец излекувал френския крал Людовик XI от мъчещите го стомашни болки. Илачът бил кисело мляко, което поръчвал от земите в Османската империя около Балкана. До началото на XX век все още не е ясно, защо киселото мляко се получава единствено по българските земи. Оказва се, че тайната се пази от бактерия, която се среща свободно в природата само на нашата страна.

Доктор Стамен Григоров се нарежда сред най-големите учени в човешката история. Типично по български обаче най-великото му откритие остава в забвение.

Началото

Стамен Григоров е роден през 1878 г. в трънското село Студен извор. След началните ученически години в Трън, заминава за София, където завършва гимназия. Стамен се проявява като буден младеж и показва завиден успех. По стечение на обстоятелствата за него научава френският пълномощен министър у нас и той му съдейства да замине за Монпелие, където да учи биология в Института по естествени науки. Младият българин обаче е изкушен от медицината. Късметът му отново проработва и богат трънчанин го подпомага финансово, за да може да замине да учи в Медицинския факултет в Женева.

Бацил А

Точно по това време - през 1903 г., руският учен Иля Мечников публикува своите изследвания върху човешкото стареене. Според него старостта е болест, която трябва да се лекува като всяка друга. Той прави изследвания в 36 страни и проучването му показва, че най-много столетници има в България. На хиляда души се падали по четирима. Мечников изказва тезата, че вероятно българското кисело мляко се противопоставя на гниенето в червата, което причинява преждевременно стареене.

Изследванията на Мечников карат професор Масол, който преподава бактериология в университета в Женева да насърчи любознателния си студент Стамен Григоров да изследва киселото мляко, което му праща от България съпругата му Даринка.

Славата

Не е известно дали 27-годишният Григоров крещи „Еврика", когато през 1905 година открива под микроскоп бактерията, която "произвежда" българското кисело мляко. Нарича я „Бацил А". Впоследствие различава една пръчковидна и една кълбовидна млечнокисела бактерия. Веднага публикува сведения за откритието си в престижното списание „Ревю медикал дьо ла Романд".През 1907 г. Орла Янсен кръщава кълбовидната бактерия „Стрептококус термофилус", а Люрсен и Кюн кръщават пръчковидната „Бацилус булгарикус". В чест на своя откривател „Бацилус булгарикус" по-късно е наречен „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905". Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в института „Луи Пастьор" в Париж. Ръководството на института възлага на бъдещия Нобелов лауреат професор Иля Мечиков да потвърди докладваните данни. Ученият потвърждава резултатите на младия лекар и въз основа на тях доизгражда своята теория за стареенето.

БЦЖ

На д-р Стамен Григоров е предложено професорско място в Женевския университет и дори да стане директор на филиала на института „Пастьор" в Сао Паулу. Родината и семейството обаче му липсват болезнено и в края на 1905 година той се връща в България. Започва работа като околийски лекар в Трън. В тамошната болница организира малка лаборатория. Именно в нея през 1906 г. Григоров прави едно наистина велико откритие - създава противотуберкулозна ваксина. Подобен успех неминуемо му гарантира важно място в човешката история, но уви съдбата е отредила друго. На 29 декември Григоров публикува откритието си в престижното списание „Ла прес медикал". Малко по-рано обаче двама французи - Албер Калмет и Камий Герен, също изобретяват ваксина. Тя е известната БЦЖ, която се прилага и до днес. Французите „заселват" туберкулозни бацили в животни, отслабват ги и после ги прилагат като ваксина.

Лекът

Доктор Григоров прави нещо наистина велико - "убита ваксина", която е по-безопасна. Той експериментира с морски свинчета и зайци и доказва, че ваксината му действа безотказно в девет от десет случая - при това и за лечение, докато БЦЖ е само за профилактика.

„Работата е там, че микробите на туберкулозата имат дебела обвивка от мазнини и восъци, която трудно се пробива, затова и имунизирането е трудно", обяснява Стамен Григоров в „Ла прес медикал". А той открива микроорганизъм, който убива тази обвивка.

„За да започна да прилагам ваксината на хора, моите опити трябва да бъдат потвърдени от водещите в науката и ако моето откритие се потвърди, ще направя клинично приложение на моята ваксина", заявява Григоров. Резултатите са потвърдени, но уви страната ни не подпомага по никакъв начин учения и на него се пада задачата сам да популяризира откритието си. Просто папката с откритието остава да залежава в нечие бюро на Дирекция "Народно здраве". За съжаление и до днес то остава на заден план и въпреки предимствата си, ваксината на Григоров и до днес остава в сянката на БЦЖ.

Трудни години

През 1912 г. избухва Балканската война и Григоров е изпратен на фронта, като полеви лекар. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен тежко неговият брат - Христо. Въпреки усилията на Стамен, брат му умира в ръцете му. В годините на Първата световна война, Григоров отново е на фронта и прави всичко възможно, за да пребори избухналата холера. Удостоен е с орден „За храброст" и златен медал „Червен кръст".

След като се връща от войната Григоров открива в Трън болница за лечение на туберкулозни. Започва да прилага ваксината си в санаториумите в Искрец и Трявна, както и в клиниката за лечение на рак на проф. Парашкев Стоянов, в Александровската болница. По-късно лекува във Велико Търново, Горна Оряховица, Провадия и Варна.

През 1935 г. Стамен Григоров е поканен на работа във фашистка Италия, където лекува в три санаториума за болни от туберкулоза. Лечението на белодробна и костна туберкулоза с изнамерената от него ваксина дава страхотни резултати. В пресата на Апенините се появяват материали за Григоров и неговото невероятно „българско лечение".

Стамен Григоров се връща в България през 1944 г. По време на бомбардировките е евакуиран в семейството си в гр. Новоселци (днешният Елин Пелин). Остава там до рождения си ден на 27 октомври 1945 г., когато внезапно умира. На 30 октомври всички големи европейски радиостанции разнасят новината за смъртта на известния учен, който като, че ли и до днес остава по-известен в чужбина отколкото в Отечеството си.

Статията е публикувана преди 9 години, 9 месеца на 04 март 2009 г, и е видяна 1510 пъти

Мнения за Стамен Григоров - ученият познал младостта Споделете
вашето мнение!