Султана Рачо Петрова

На турски Султана означава царица. В карая на XIX и началото на ХХ век Султана Рачо Петрова е звездата на дворцовия живот у нас. За едни е умна и хубава, а за други интригантка и вулгарна. Пострадалите от острия й език я сравняват с дяволско изчадие.

В личния живот обаче не е много щастлива: не успява да задържи нито съпруга си, нито ухажорите си и има самотни старини. „Независимостта е била винаги моето желание, зависимостта – моя съдба” – казва тя през 1938 г.

Султана Панталеева Минчович е родена през 1869 г. в Тулча. Баща й – д-р Панталей Минчович е от тежък търновски род. Завършва медицина в Париж и работи в турската военна флота. Майка й е от стар жеравненски род, преселен в Румъния и установил се в Тулча. Но тя умира рано – на 27 г. и бащата се установява в Тулча за да е до трите си деца. До Освобождението Султана учи във френския пансион в Букурещ. Там оперните й заложби забелязва румънската кралица Кармен Силва и смята да я прати в Париж на свои разноски за да учи пеене. Баща й обаче е на друго мнение и иска да се завърнат в освободена България. По онова време децата му не знаят още български. През юли1885 г. се преместват в София. 16-годишната Султана загърбва добре уредената Тулча и намира като София мръсно, вонящо и кално село, улиците в ровове и трапове, а къщите – истински курници. Разочарованието й е огромно и тя се разплаква.

Скуката я наляга, а и София не предлага много увеселения и емоции. Дамите от сой са малко и едва ли не се води бой кой да се ожени за тях. В пищната Султана се влюбва 24-годишния началник-щаб на армията Рачо Петров. Рачо е толкова смел, дързък и решителен в ухажванията, че Султана му пристава без да иска бащина благословия. Избягва в дома на братовчедка си Марица генерал Иванова и на следващият ден попът ги венчава. Султана Минчович става Султана Рачо Петрова.

Връзката между мустакатия шуменлия и хубавец от анадолски тип Рачо Петров и Султана е преди всичко плътска и след като се насищат започват да охладняват. Сватбата им е през лятото на 1887 г. Но идването на княз Фердинанд в България прекратява сватбеното им пътешествие във Виена. На парахода за Лом двамата младоженци се скарват. Рачо ревнува от пътуващия с тях Коста Паница и му обявява дуел, но после забравя за това. От Лом до София скандалите не секват. Когато Добри Ганчев пита Султана защо мъчи Рачо, тя отговаря: „Защото го обичам.” Във Виена го нарекла „подлец”, а той замалко да си пререже гърлото със сабята. При Петрохан спират кавгата и за да се помири с Рачо, Султана запява оперни арии. Шопите наоколо хукнали към файтона за да видят дали не колят някого.

Първата тръпка на новия княз е кокетната Султана. Фердинанд не пропуска при разходка да спре под прозореца й и двамата сладко се заговарят. Развръзката идва скоро на бал във Военния клуб. На долния етаж Рачо пие и играе карти, а в сепаре на горния се усамотяват князът и Султана. Клюката стига до Рачо и той бесен я прибира. Година-две князът не минава край къщата им, а Рачо е в немилост.

Не е ясно докъде са се простирали отношенията на Султана и княза. Постепенно князът започва да изпитва ярост към нея. Тя си отмъщава като по-късно пред очите на княгиня Мария-Луиза флиртува с мъжа й. После иска аудиенция от княгинята и като не я получава й праща писмо, че се отказва от срещата.

Въпреки, че отношенията между Рачо Петров и княза дават някакви надежди и Стамболов е свален, отново нещата тръгват на зле и Рачо подава оставка. Поводът за това е, че той не е съгласен с връщането на русофилите-офицери, избягали от страната, а причината е, че на подготовката за парада за именния ден на престолонаследника княгинята противоуставно минава с каляската си през плаца, а офицерът се заканва да счупи краката на всеки следващ, дръзнал да прекара файтона си през плаца. Княгинята ревва на съпруга си, а той побеснява: „Аз на тоз подлец да пусна 6 куршума в главата пак няма да бъда удовлетворен! ... А таз курва, тя да оскърбява княгинята, жена ми! "

След смъртта на княгинята Рачо пак се сближава с княза, но Султана е все така в немилост. През 1905 г. на дине в Париж в чест на Фердинанд същият като вижда Султана в списъка на поканените се разтреперва и изпуска листа. Вика Рачо и иска жена му да се измита от Париж. Нарича я „курва” и беснее.

Бракът на двамата не върви добре и през 1919 г. те се развеждат. Натежава и връзката на Рачо (до 1918 г. генерал-губернатор на Македония) с любовницата му – сръбкинята г-жа Балугчич, женена за българомразец и враг на българите в Македония. Султана напуска дома им само с дрехите си.

Двамата бивши съпрузи вече не се помиряват. През 1931 г. Рачо завежда дело срещу Султана и иска тя да се откаже от името му, защото го била оклепала в спомените си. Искът е отхвърлен. Година по-рано синът на Рачо иска баща му да бъде поставен под попечителство за да не разпилее парите и имотите си от харчове по сръбкинята.

След Първата световна война Султана успява да се сдобри с Фердинанд и дори му ходи на гости. Когато се връща в София тя отива при премиера Стамболийски да моли княгините Евдокия и Надежда да се върнат от изгнаничество при цар Борис III в София. Премиерът втренчва поглед в нея, ухилва се и казва: „Таман сме си сами, я кажете истината, какви Ви бяха отношенията със стария цар?”

Султана отклонява въпроса...

До края на живота си тя преживява още едно важно събитие: вкарването й в концлагера „Гонда вода” през април 1944 г. Причината е дъщеря й Влада Карастоянова, която от BBC заклеймява съюзът ни с хитлеристка Германия.

През 1946 г. Султана умира. Едно от изречение Султана е казвала често: „За българин рядко ще се чуе добра оценка от друг българин...”

Комар

Статията е публикувана преди 13 години, 4 месеца на 05 август 2005 г, и е видяна 10602 пъти

Мнения за Султана Рачо Петрова Споделете
вашето мнение!